Няма нищо повече.
Нали така ме и кръсти :)
По и вече не се римува с няма.

То нищо с нищо не се и римува.
Освен в илюзиите. Но си ги поръчахме...
в една различна Коледа...

А сега им даваме рестото.
Докато изкристализира промяната.
На повечетата от всичко.

Дано не се изгубим в мелето
на онова несигурно бъдещо,
което тъчем

на трите ракии,
на трите управления,
в които
душата,
духът
и тялото
все не достигат
златното сечение

Загубени в превода
на непреводимото
все се вглеждаме
в миналото,
което ни обрича
на бъдеще.

А ние се лутаме в настоящето :)