Замислих се тези дни колко от "невинните" ни действия да се харесаме или да сме предпочитани в една междуличностна комуникация не се градят на лицемерието или... т.нар. социална необходимост.

Това за мен е абсолютен Рубикон, защото си имам, за съжаление, твърде твърди критерии за "добро или зло", за поносимост или непоносимост на присъствието.

Компромисите, които ми се налага да правя, обяснявайки как някой ми е "драг", когато това въобще не е така, го намирам за върха на лицемерието. Но пък мама ме е учила, че "добрата дума железни врати отваря". Хайде де: кое да следвам? Сърцето си или социалната необходимост?

Този екскурс е само прелюдия към ставащото в БГ-то. В някаква степен като мнозинството (подобно на собствения ми съпруг:) съм очарована от действията на новото правителство, че аджеба... вече няма да има "скрито-покрито" и ще е "право куме, та в очи"... Само че... има толкова много НО-та преди това да се състои и аз, пък и всички ние да го видим и почувстваме в собствения си живот, че вече съм предварително изнервена...

А съм изнервена, защото не обичам и не мога да правя компромиси. По тази причина всички житейски компромиси ме докарват до жестока депресия: било то лични или пък обществени.

Губенето на време, за да установим къде се "намираме", т.е. къде сме разположени по скалата "сме "за" реформи, или сме против тях" също вече е изяло много от ентусиазма и първичното ми отношение/търпение. Намирам, че се разтъкаваме в прекалено много "окопни партийни или апаратни игри". За хората, които са вплетени в тези занимания, сигурно е важно да изяснят кое-що. За мен, обаче, като редови гражданин, това ми прелива канчето, да не кажа, че и "семейният бюджет". Защото има една стара приказка, че "докато атовете се ритат, магаретата страдат".

Та като едно редово "магаре" да си кажа: омръзна ми от популизъм, омръзна ми от "нови компетентни хора" (не казвам, че всички са некомпетентни, обаче сред мнозинството некомпетентни, малцината, които наистина са, се губят:))))))))))))) Освен това кой и как ще ми гарантира, че наистина компетентните ще вземат "връх" сред масата некомпетентни, които ги заливат или (могат да) ги саботират от позицията, на която се намират (нищо, че може и да не е толкова високо в йерархията:)

Мда... лицемерието, с което сме заливани, било то като поредният политически фойерверк "как правителството е съпричастно на поредната трагедия" (Охридското езеро и удавените в него), било то като личностна нагласа и оценка на ставащото е нещото, с което трябва да се борим. Мисля си, че това е личностна борба на всеки един от нас.

Защото какво съм Аз, ако се поддавам на всичките манипулации на обкръжението ми? Вероятно, много добре обществено вграден човек. Само че... това не е моята цел по пътя на личното усъвършенстване:)

А Вашата?